Очите на пациентите ми дават категоричен отговор защо избрах тази професия - Д-р Найден Кандиларов
Интервю за Careerdailynews
Кой е д-р Найден Кандиларов?
Сравнително усмихнат, лекар със специалност вътрешни болести и гастроентерология, член на Американската и Европейска ендоскопска асоциация, горд потомък на Петър Дънов, прекарал щастливите си детски дни в Пловдив. Баща на три деца.
Какъв мечтаехте да станете в детските си години?
Майка ми беше лекар и още ми е трудно да преценя дали от любов към медицината или от наследствен пример реших да уча медицина.
На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?
След първи курс заминах за Германия. Там ходех в една клиника до Франкфурт да работя и така се издържах като студент. Това време се оказа безценно за мен – първо, защото зависех от себе си, от една страна, а от друга, ми помогна да се докажа във времена, в които социалните и културните разлики между България и Германия бяха огромни.
Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност?
Разбира се, приятелите, учителите, дори и нещата, които са ни били забранявани – човек винаги се доказва в сравнение с останалите, подсъзнателно се бунтува срещу правилата, налагани вкъщи или в обществото. Всичко това тика към любопитството и желанието за себедоказване, себеизграждане и, в края на краищата, оформяне на човека като личност. Към това се трупат културните напластявания, а Пловдив дава много на този, който е жаден. Докато един ден човек срещне и любовта – тя вече помага и за емоционалното изграждане.
Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?
Ако нямах развитие, вероятно щяха да ме интервюират от училищен вестник, а не Вашето уважавано издание. Човек винаги се развива, защото ако спре, означава, че вече не е лекар, а обикновен занаятчия. Тази година имах уникалната възможност да бъда част от екипа, който извърши първата ендоскопска ръкавна гастропластика заедно с доц. Боянов от УМБАЛ „Пълмед“, Пловдив, приложена за пръв път у нас. Няма как да опиша удоволствието от успеха, че си направил нещо подобно, за да живее някой друг по-добре. Разбира се, че ми е любопитно кое е следващото предизвикателство.
Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Не гледам датата, а очите на пациентите и те ми дават отговора всеки ден. Отдавна не работя за пари, а за очите на пациентите – по тях разбирам дали съм си свършил работата.
Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?
Обичам да спортувам и да пътувам. Завърших и здравен мениджмънт, защото се налага да имам професионален поглед върху управлението на семейната компания, така че времето за хобита не е безкрайно. А ако получите и три прекрасни деца, какъвто е моят случай, какво повече да иска човек?
Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
Не, не бих – медицината ми е донесла много. А Лабораторията ми дава възможност да мисля за лечението в много по-широки мащаби, защото от моето семейство вървя към стотиците семейства на работещите в компанията „Кандиларов“ и хилядите минаващи за изследване през нашите центрове в цялата страна.
Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Че съм добър човек и съм запазил чувството за хумор на баща ми.
Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Невинаги съм в добра кондиция, но това си го знам само аз. Хората не са длъжни да влизат в моето положение. Когато сложа престилката, аз съм длъжен да влизам в тяхното положение. Това е част от удоволствието да си лекар.
Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
Държа се естествено и мисля, че това е достатъчно, защото се познаваме отдавна. В обратния случай биха усетили, че нещо не е наред. А мъжете не обичаме съжалението и предпочитаме да се справяме сами.
Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Имат и плюсове, и минуси, защото, от една страна, ти дават възможности за лично развитие и за помощ към околните, от друга страна, от един размер нагоре те карат ти да мислиш за тях и за това как да ги управляваш и ти изяждат и малкото свободно време.
Какъв е най-ценният съвет, който бихте дали на хората?
Ако трябва да отговоря като лекар, безспорно профилактиката и превантивната медицина ще Ви помогнат най-много. А в личен план е по-добре да ходите по земята, а не да витаете в облаците.
