Колоректалният рак се образува, когато някои от здравите клетки в областта (на колоната или ректума) започнат да се модифицират и нарастват, образувайки туморна маса със злокачествен или доброкачествен характер. Злокачественият тумор има способността да се разпространява и в други области в организма, а доброкачественият няма такава способност за метастазиране. Ракът обичайно започва от аденоматозни или хиперпластични полипи.
Могат ли определени кръвни изследвания да послужат за откриване на рак или те са приложими само за проследяване на състоянието и развитието на заболяването? Какви са изследванията, които са относими в тези хипотези, както и някои техни специфични особености излагаме в следващите редове с информативна насоченост.
Може ли кръвно изследване да открие рак на дебелото черво
Все още не е разработено изследване, което да може да даде категорична информация за наличието на рак на дебелото черво, т. е. да е несъмнено доказателство за диагностициране на пациента с това заболяване. Всъщност, както всички останали изследвания и изследванията за рак на дебелото черво служат като част от по-голяма картина, която е необходимо да бъде завършена преди да се пристъпи към поставяне на конкретна диагноза на пациента.
Откриването на някои ранни маркери в организма обаче може да послужи именно за допълване на тази картина, подпомагайки правилната преценка на лекуващите специалисти. Други кръвни изследвания пък се назначават при вече диагностициран рак на дебелото черво, с цел проследяване на неговото развитие и оценка ефективността на прилаганата терапия.
В крайна сметка, кръвните изследвания са най-ефективни за проследяване състоянието на пациента, при когото наличието на колоректален рак е вече установено.
Има някои промени в кръвната картина, които обаче могат да наведат към наличието на полипи и съответно би могло да послужат още в ранните етапи на заболяването, когато, разбира се, са преценени с оглед останалата информация и факти около здравословното състояние на пациента и миналата патология.
Кои кръвни изследвания са приложими при рак на дебелото черво
При опасения за наличие на заболяването се препоръчва да бъде направена пълна кръвна картина (ПКК) на пациента, от която да са видими стойностите на червените и белите кръвни телца, хемоглобина и хематокрита. Нерядко ракът на дебелото черво може да бъде придружен с анемия, която може да се установи именно при ПКК.
Два са основните туморни маркера, които могат да послужат за идентифицирането на рак на дебелото черво и неговото проследяване – това са т. нар. СЕА и СА 19-9. Какво представляват те?
СЕА е карциноембрионален антиген, който се произвежда по-засилено в организма, когато са налице тумори. При по-малки размери на туморите се наблюдава повишаване на антигена при около 50% от пациентите, докато при по-големи размери на тумора повишението е чувствително при повече от 2/3 от пациентите. Изследването на СЕА се използва най-вече за проследяване развитието на тумора, при пациенти, които в момента се лекуват от рак на дебелото черво.
Следва да се има предвид обаче, че тези стойности се повишават не само при наличие на рак на дебелото черво, но и при други медицински състояния, поради което диагнозата не може да се постави само на базата на резултатите от това изследване, а е необходимо да се използват и други диагностични методи.
СА 19-9 е карциномен (раков) антиген, който също може да послужи като туморен маркер при рак на дебелото черво. Стойността на информацията, която такова изследване носи в хипотезата се нарежда на второ място след тази, добита при изследване на карциноембрионалния антиген. Също може да послужи за проследяване на рака, носейки информативна индикация за това дали туморът се разпространява или са се появили нови рецидиви.
В медицинска лаборатория „Кандиларов“ може да изберете отделни кръвни изследвания при рак на дебелото черво или пакет „дебело черво“, който включва кръвното изследване за СА 19-9 и два фекални теста – за окултни кръвоизливи и наличието на белтъка калпротектин.
