Биохимичният скрининг (БХС) представлява комплексен подход за проследяване на някои важни възможни рискове по време на бременност (както за детето, така и за майката). Той често се предлага и като комбинация между кръвен тест и обстоен ултразвуков преглед за количествена оценка на рисковете.
Биохимичният скрининг е изключително неинвазивен и е безопасен както за майката, така и за детето. При него не са възможни нежелани усложнения като например спонтанен аборт, които са част от опасностите при провеждане на други методи за диагностициране като хорионбиопсията и амниоцентезата. Освен това скринингът е със сравнително достъпна цена, а резултатите са важна част от проследяването нормалното развитие на плода.
Кога се прави биохимичен скрининг
В миналото този тип тестове са били използвани само за изследване на бременни над 35-годишна възраст. Опитът обаче показва, че е полезно скринингът да бъде провеждан при всяка бременна жена.
Два са подходящите периоди, в които се препоръчва провеждането на биохимичен скрининг на майката и плода. Според тях различаваме съответно ранен биохимичен скрининг и късен биохимичен скрининг. Служат за установяването на рискови маркери за конкретния период от развитието на фетуса.
Ранният биохимичен скрининг се провежда в периода от единадесетата до четиринадесетата гестационна седмица на плода или иначе казано в първия триместър. Късният биохимичен скрининг се провежда в периода от петнадесетата до двадесетата гестационна седмица или втория триместър.
Ранният скрининг до дванадесетата г. с. служи за проследяване наличието на генетични малформации на плода. От дванадесетата до четиринадесетата г. с. скринингът носи по-точна информация за средови и структурен анализ и служи за откриване на риск от дефект на сърцето. В рамките на ранния скрининг се установява с около 90-процентна вероятност риска от развитие на болест на Даун.
Късният скрининг от друга страна предлага по-ниска откриваемост на синдрома на Даун – около 60 до 80%.
Каква е същността на биохимичния скрининг
Биохимичният скрининг се направлява от специалиста по фетална медицина във всяка медицинска лаборатория.
Биохимичният скрининг е разпознаван основно като изследване за риск от синдром на Дан, синдром на Търнър или синдром на Патау. По съществото си тези болести са предизвикани от хромозомни аномалии, за които могат да се установят индикации именно чрез биохимичния скринингов метод.
Противно на представите, чрез скрининга може да се проследят и някои жизненоважни показатели за развитието на детето. Сред тях са наличието на малформации в сърдечно-съдовата система, анализиране на органогенезата на плода, на имунния отговор на бременната и други подобни.
След като бъде взета венозна или капилярна кръв от майката, пробата се изследва за количеството PAPP-A (плазмен протеин, свързан с бременността), човешки хорион гонадотропин и плацентарният растежен фактор.
Когато скринингът включва и преглед чрез ултразвук тук се изследват важни морфологични признаци, както и формата и функцията на всички вече развити органи на бебето като сърце, мозък, бъбреци, както и пъпната връв и плацентата.
Резултатите от ултразвука и кръвния тест, заедно с относимата информация за майката се конфигурират в количествено измерение на конкретния риск. Най-често рискът се представя като „висок“ или „нисък“, в зависимост от това колко майки със същите показатели са родили дете с конкретните здравословни аномалии.
Крайният резултат не бива да се третира като поставена диагноза на детето или майката. Необходими са допълнителни изследвания за установяване наличието на генетичните аномалии.
Относно кръвните изследвания, цената може да варира според включените в тестовете изследвани маркери. Тя е сравнително ниска, като се има предвид важността на изследването за проследяването в ранен етап на някои от основните рискове за развитието на плода.
В блога на Kandilarov.com ще откриете още полезна здравна информация за вас и вашето семейство.
