Пакет "Хламидия трахоматис"

Пакет “Хламидия трахоматис”

Какви изследвания се правят при хламидия?

Най-разпространените два вида хламидия са Chlamydia pneumoniae (хламидия пневмоние) и Chlamydia trachomatis (хламидия трахоматис).

Първият вид хламидия представлява вътреклетъчна бактерия, която причинява инфекции на респираторните пътища, най-често изразяващи се в пневмония. Тя разболява хората чрез увреждане лигавиците на дихателните пътища, обхващащи гърлото, трахеята и белите дробове.

Вторият вид хламидия е по-популярен, тъй като тук става въпрос за полово предавана болест. Всъщност, това е най-честата инфекция, която се предава по полов път. Хламидия трахоматис представлява паразит, обитаващ вътрешността на клетката, който предизвиква инфекция предавана по полов път. В най-лошите случаи при нелекуване на половата хламидия може да се стигне до стерилитет (безплодие). Наименованието на самата инфекция е хламидиаза.

Какви са симптомите при наличие на полова инфекция с хламидия?

Интересен факт е, че при не повече от 30% от пациентите се наблюдават симптоми, което означава, че инфекцията протича на практика най-често безсимптомно.

Симптоматиката при хламидиаза не е достатъчна индикация за нейното наличие. Необходимо е при всички положения да се проведе лабораторно изследване, резултатите от които да послужат за диагностицирането на конкретното състояние.

Най-честите симптоми са болка, парещо усещане по време на уриниране, необичайно течение от пениса или вагината. При мъжете може да се наблюдава болезнено усещане в долната част на корема и/или тестисите. При жените може да се появи освен течение още и кървене.

Какви изследвания се провеждат за откриването на хламидия?

Три са основните методи, които се използват за изследване наличието на инфекция с хламидия – чрез вземане и изследване на кръв, полов секрет или урина.

За кръвните изследвания се използва серологично диагностициране чрез ELISA метод. От пациента се взема венозна кръв, която се използва за определяне наличието на антитела срещу хламидия трахоматис – съответно IgM, IgA или IgG.

Вторият начин (ДНК метод) изисква вземането на локален секрет от влагалището или шийката на матката на жената или от уретрата на мъжа. Взетата проба се използва за установяване наличието на ДНК на вредния микроорганизъм.

Най-често се използва цервикален секрет или уретрален секрет. При самото тестване се разчита на полимеразна верижна реакция на две нива – една в генома на бактерията и друга в плазмида на микроорганизма.

Най-рядко се използва метода на изследва на урината, тъй като останалите начини за тестване са значително по-чувствителни към изследваните маркери.

Защо е важно да се проведе изследване за хламидия?

Макар и в масовите случаи инфекцията да протича без осезаеми симптоми, ненавременното ѝ лекуване може да доведе до сериозни последствия. Достатъчна опасност е и рискът от предаване на болестта на други партньори. Най-сигурният начин за установяване наличието на хламидии е именно чрез изследване.

Когато инфекцията не се лекува, тя може да прерасне в предизвикването на уретрити, цервицити, епидидимити, възпаления в половата система и дори да доведе до извънматочна бременност. Ако патогенът остане прекалено дълго в организма, той може да предизвика дори и увреждане на очите, ставите и т. н.

Ако родилката е била с инфекция с хламидия по време на раждането е възможно бебето да получи кератит или пневмония. Счита се, че този тип инфекции са една от основните причини за слепота при човека.