Пакет “ИНФЕКЦИИ” – промоционална цена до края на СЕПТЕМВРИ 2024 г. от 200 лв.
- Микоплазма пневмония IgG и IgM;
- Хламидия трахоматис IgG и IgM;
- Хламидия пневмония IgG и IgM;
- Инфекциозна мононуклеоза EBV IgG и IgM;
- Цитомегаловирус IgG и IgM.
МИКОПЛАЗМЕНА ПНЕВМОНИЯ
Микоплазмена пневмония е заразна респираторна инфекция, която се разпространява лесно при контакт с инфектирани аерозоли.
Когато инфектиран кашля или киха, влагата, съдържаща бактерии Mycoplasma pneumoniae, се отделя във въздуха. Неинфектираните хора в тяхната среда могат лесно да вдишат бактериите. Микоплазмената пневмония причинява заболяване, като уврежда лигавицата на дихателната система (нос, гърло, дихателна тръба и бели дробове). Инфекциите с Mycoplasma pneumoniae имат продължителен инкубационен период. Това е времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци на заболяването. Симптомите при микоплазмена пневмония се появяват и влошават в период от 1 до 4 седмици. Най-честата проява на заболяването е трахеобронхит. Симптомите включват:
- възпалено гърло;
- умора;
- треска;
- главоболие;
- бавно влошаваща се кашлица, която може да продължи със седмици или месеци.
Деца на възраст под 5 години често нямат треска, но могат да се появят хрипове, повръщане или диария.
Ранната диагностика е трудна, тъй като има малко необичайни симптоми. С напредване в развитието на микоплазмената пневмония лабораторните тестове може да са в състояние я диагностицират.
ХЛАМИДИЯ ПНЕВМОНИЯ
Хламидията е бактерия, която обикновено се предава по полов път. Съществуват обаче и други видове бактерии в рамките на рода Chlamydia, като Chlamydia pneumoniae (C. pneumoniae). Този щам се разпространява чрез респираторни капчици и обикновено причинява синузит, бронхит, фарингит и пневмония. Chlamydia pneumoniaе причинява респираторни инфекции, които най-често започват със засягане на горните дихателни пътища, но впоследствие причинителят засяга и белите дробове.
Инкубационният период продължава 3-4 седмици, след което симптомите се развиват постепенно. В началото започва общо неразположение, съчетано с дразнене в областта на ларинкса и трахеята. Налице е продължителна суха кашлица, телесната температура се повишава с възможни стойности от 39-40 градуса. Пациентите се оплакват от чувство за втрисане, главоболие, както и болки по мускулите и ставите. При рентгенологично изследване се доказва наличието на интерстициална пневмония. Често се отчита наличие и на възпалителни промени, засягащи плеврата.
Хламидия трахоматис
Chlamydia Trachomatis – заразяването става по полов път. Най-често срещаната полово предавана инфекция. Причинява уретрити, ставни заболявания, засяга очите, възпаление на маточните тръби и др. Може да доведе до стерилитет. Деца, родени от майки с хламидиална инфекция могат да развият кератит (възпаление на роговицата на очите) или пневмония. Инкубационен период 20 дни.
Изследват се:
Chlamydia Trachomatis IgA – изследват се в острата фаза на заболяването и при засягане на ставите.
Chlamydia Trachomatis IgM – изследват се в острата фаза на заболяването
Chlamydia Trachomatis IgG – изследват се при хронични инфекции и се задържат 2-3 години след инфектирането.
Освен половите органи, в някои случаи се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб. При мъжете от възпалителният процес се засяга главно уретрата. Оплакванията са оскъдни, главно от наличие на минимално количество белезникав секрет от пениса, главно сутрин. Оплаквания може да липсват в 40% от случаите. При жените инфекцията е често безсимптомна, или има наличие на по-обилно влагалищно течение.
Инфекциозна мононуклеоза
Инфекциозната мононуклеоза е клиничен синдром, който се характеризира със задължителна комбинация от:
- Температура – продължителни високи температури;
- Ангина – силно възпалени, хипертрофични тонзили, често с фибринозни налепи по тях;
- Генерализирана лимфаденопатия – увеличени лимфни възли по цялото тяло, най – вече в шийната област;
- Характерни промени в кръвната картина;- В 90% от случаите причинителят е вирусът на Epstein-Barr (EBV/много по-рядко причината може да бъде също цитомегаловирусът (CMV),Вирусът на EBV е много широко разпространен. Антитела могат да се установят при около 90% от населението. От една страна, вирусът се отделя продължително време след заболяване (до около 6 месеца, след появата на първите симптоми), но от друга страна за заразяване е нужен много близък контакт (употреба на общи съдове, кърпи, целуване и т.н.). След прекарване на инфекцията, вирусът остава в латентно състояние в епителните клетки на орофаринкса и B-лимфоцитите.Вирусът на EBV е много широко разпространен. Антитела могат да се установят при около 90% от населението. От една страна, вирусът се отделя продължително време след заболяване (до около 6 месеца, след появата на първите симптоми), но от друга страна за заразяване е нужен много близък контакт (употреба на общи съдове, кърпи, целуване и т.н.). След прекарване на инфекцията, вирусът остава в латентно състояние в епителните клетки на орофаринкса и B-лимфоцитите.Инкубационният период може да е от 2 до 6 седмици, като при по-малките деца е по-кратък.
Цитомегаловирус
Цитомегаловирусът се отнася към групата на херпесните вируси. Вирусът е широко разпространен: антитела към него се изолират при 10-15 % от тинейджърите и при 40 % от възрастните. Цитомегаловирусната инфекция не винаги се разпознава. Инкубационният период след заразяване е до 60 дни. През този период е възможно инфекцията въобще да не се прояви, след което се наблюдава общ спад на имунитета и стрес.
Цитомегаловирусната инфекция често се взима за остро респираторно заболяване или остра респираторна вирусна инфекция, заради подобните симптоми – повишена температура, слабост, главоболие, продължителна треска. При цитомегаловирусната инфекция също са възможни усложнения като пневмонии, артрити, енцефалит и др.
Цитомегаловирусът поразява много различни органи. Може да предизвиква възпаление на черния дроб, далака, надбъбречните жлези, органите на урогениталния тракт, както и алергични реакции, обрив, сърбеж. Заради спадналия имунитет цитомегаловирусната инфекция е причина за често боледуване от респираторни и други заболявания. Особеност при цитомегаловирусната инфекция е повишеното слюноотделяне. Възможно е да се засегнат кръвоносните съдове на очите. При жените вирусът поразява матката, маточната шийка, при мъжете – уретрата и тестисите.