Туморните маркери са биологични компоненти, които се произвеждат в човешкото тяло като естествена реакция на организма към протичането и развитието на злокачествени или доброкачествени ракови процеси. Най-често те са под формата на белтъци (антигени).

Въпреки че производството на тези вещества може да е следствие и от други протичащи в тялото на човека процеси, те се сочат като туморни показатели, тъй като техните стойности се увеличават значително именно поради наличието на туморни образувания, благодарение на повишеното им производство от раковите клетки.

Някои от маркерите са индикатори само за конкретни карциноми, докато други носят обща информация за наличието на ракови клетки. Запознаването с различните видове туморни маркери и тяхното значение е важен елемент от повишаване на здравната култура.

За какво могат да послужат изследванията за туморни маркери

Изследванията за наличието на туморни маркери може да се използват за идентифициране на текущия стадий на заболяването, проследяване на резултатите от провежданото лечение или като средство за профилактично наблюдение след успешно проведени терапии и лечение срещу рак.

Провеждането на изследвания за установяване количеството на туморните маркери в биологичния материал обаче в някои случаи може да допринесе дори за диагностицирането на пациента. Следва да имате предвид обаче, че лабораторните резултатите са само част от пълната клинична картина и туморните маркери могат да бъдат повишени и при други неракови заболявания.

Кои са обичайно изследваните видове туморни маркери

Туморните маркери, които се изследват в медицинска лаборатория и се използват най-често за проследяването на ракови заболявания и профилактирането на техни рецидиви са CEA, CA 15-3, СА 125, HE 4 (ROMA), f PSA и PSA total (Ratio). Ето какво представлява всеки един от тях и с какви заболявания се свързват неговите количествени отклонения.

СЕА е т. нар. карциноембрионален антиген. Използва се като общ туморен маркер за изследвания както при жени, така и при мъже, на етап, в който пациента вече е диагностициран. Неговите нива се повишават при злокачествени туморни образувания на яйчниците, маточната шийка, на дебелото черво или ректума, при рак на гърдата, на белите дробове или панкреаса, както и при тумор на простатата.

Повишени нива на CEA е възможно да се наблюдават и при наличието на други заболявания без тумори като стомашни язви, колити, ректумни полипи, възпаления на жлъчката или панкреаса, както и при доброкачествено заболяване на гърдите.

Зад наименованието СА 15-3 стои раковият антиген 15-3, представляващ една от муцинозните антигенни молекули, които се секретират от туморните клетки в гърдата. Затова изследването на този туморен маркер се провежда при жени и обичайно се използва именно за наблюдаване развитието на рака на гърдата и проследяване на резултатността от провежданото лечение.

За съжаление високото количество на СА 15-3 често е индикатор за появата на метастази – туморни разсейки, вследствие разпространяването на раковите клетки. Важно е да имате предвид, че този тест не се използва за диагностика, а служи за проследяване отговора на тялото към провежданата терапия, както и за профилактична проверка за наличието на рецидив.

Нивата на СА 15-3 може да се повишат и при наличието на тумори в други области като белия дроб, дебелото черво, черния дроб, яйчника или матката.

CA 125 и HE 4 (ROMA) са два индикатора, които се използват като маркери за овариален карцином – рак на яйчниците. Резултатите от изследванията на тези маркери могат да послужат за изследването на риска при пациенти с предразположеност към този тип карцином, както и за проследяване на вече диагностицираното заболяване, отговора на тумора към лечението, а и за профилактика на рецидиви.

Въпреки че CA 125 е маркер за наличие на риск преди появата на тумора, изследването не може да бъде взето като достатъчно за скрининг и диагностика, тъй като маркерът може да се повиши и при неракови обстоятелства.

PSA е т. нар. простатно специфичен антиген. Стойностите му се повишават при наличието на туморни увреждания на простатата, но може да са индикация и за наличието на други простатни проблеми от некарциномен характер. Изследването се използва като част от средствата за диагностика, както и за проследяване на болестта, лечението ѝ и профилактиката на рецидиви.